Нещата от живота . Храна
Спомени на хапки
On 26.07.2016 by ElitsaЛятна сутрин на село. Из целия двор се носи аромат на препечено. „Туп-туп-туп-туп-туп“ – слизаме по дървените стъпала от втория етаж, сънени и рошави – 8 крачета, 4 гладни човечета. На печката с дървата ни чака очукана бяла тава с голяма камара с порозовели препечени филийки със ситно настъргано сирене. Баба е станала в 6, за да ги направи по хладното и да са готови за нас. Котката ги пази, а баба пази котката.
***
Нещата от живота
Ръцете на мама
On 08.03.2016 by ElitsaМама е учителка.
От тези, които помниш с добро цял живот. За които се сещаш с усмивка и уважение и след 20 – 30 години.
Мама е типична учителка, в най-добрият смисъл на тази дума. Тя е внимателна, търпелива, умна, способна, начетена, модерна, в час с новото. Винаги обяснява с най-точните думи. Винаги изчаква да разбереш, да опиташ, да повториш. Не се ядосва, ако сбъркаш. Винаги има нова идея.
Как правя... . Нещата от живота
Ем-а-ес-а-са, стражари и апаши в тъмното или кратка историйка за нашия блок. Плюс упражнение по плетене на гривни.
On 15.03.2015 by ElitsaРовейки се в Pinterest на лов за идеи, забелязах, че пак се връща модата на плетените гривнички, които правехме от конци за гоблени едно време. Как сме им казвали тогава не помня, но сега се наричат гривни на приятелството (friendship bracelets) и се разменят между приятелки, като знак, че са си близки.
Естествено, веднага се пренасям в детството, когато плетяхме и носехме по 5-6 гривнички на всяка ръка и се чудя дали още мога да ги правя. Аз така и не се научих да карам колело като хората, нито можех да играя добре на „ръбче“ и на „народна топка“. За сметка на това, бях майстор на ластика и на плетените гривнички. Сума ти и метри конци за гоблени в най-различни цветове са минали през моите ръце… Всякакви модели плетях – тесни, широки, спираловидни, V-образни. По поръчка, за подарък… Изтръсквам уменията от прахта и отивам да купувам конци. Ще опитам да направя трите вида, които помня, да видим какво ще се получи.
Но първо… искам да споделя една много малка част от онова време.
–