Ем-а-ес-а-са, стражари и апаши в тъмното или кратка историйка за нашия блок. Плюс упражнение по плетене на гривни.

Ровейки се в Pinterest на лов за идеи, забелязах, че пак се връща модата на плетените гривнички, които правехме от конци за гоблени едно време. Как сме им казвали тогава не помня, но сега се наричат гривни на приятелството (friendship bracelets) и се разменят между приятелки, като знак, че са си близки.

Естествено, веднага се пренасям в детството, когато плетяхме и носехме по 5-6 гривнички на всяка ръка и се чудя дали още мога да ги правя. Аз така и не се научих да карам колело като хората, нито можех да играя добре на „ръбче“ и на „народна топка“. За сметка на това, бях майстор на ластика и на плетените гривнички. Сума ти и метри конци за гоблени в най-различни цветове са минали през моите ръце… Всякакви модели плетях – тесни, широки, спираловидни, V-образни. По поръчка, за подарък…  Изтръсквам уменията от прахта и отивам да купувам конци. Ще опитам да направя трите вида, които помня, да видим какво ще се получи.

Но първо… искам да споделя една много малка част от онова време.

Read More

Моите баби

Спомените от двете ми баби са детски спомени – фрагменти от слънчеви сутрини със закуска от мекици, филийки със сирене, печени на печка с дърва, домашно сладко; игри с юрдечета, пиленца, зайчета;игри в хладни стаи с прашни ракли, пълни със съкровища; ядене на слънчеви домати, домашно кисело мляко и сирене; чекмеджета, пълни с кълбета прежда, куки, платове и парцалки.

Двете ми баби бяха различни една от друга, дори така ги и наричахме – „градската“ и „селската“. В същото време – всяка една е вплела толкова черти от характера си в мен, че понякога се чудя кое от коя съм взела.

 –

Селската ми баба е майката на баща ми – баба Е. Аз съм кръстена на нея и, според много хора, приличам на нея по всичко.

С дядо ми живееха на село и ранните си детски години, до към десетата, аз прекарвах предимно там. Ах, колко интересна беше тази къща и колко интересна беше баба ми! Къщата – строена на части по различно време – оформяше буквата Г и имаше салон с голяма библиотека, от която съм прочела всяка книга, (включително Робинзон Крузо и Андерсенови приказки със стария правопис и Ръководство на пчеларя), стая за прабаба ми (на 98 години), дневна, кухничка с баня и, разбира се – новата стая – за нас. Входът към двора беше през един закрит коридор, който завършваше с голямо стъпало, облицовано с дърво. С дядо ми често сядахме там да ми чете приказки и да си говорим. Тогава си мислех, че песента „Тече, всичко тече,времето няма праг и ни влече“ е написана за този праг и си представях как ще се кача на него, когато времето потече, че да не ме намокри…

DSC_0088

Read More

Първи пост

 

3,2,1 – старт!

Най-накрая, вероятно няколко години по-късно, отколкото ми се искаше, и аз се нареждам сред хората, споделящи в блог. А и каква по-подходяща дата от 8 март за стартиране на нещо, носещо думата „мама“ в името си!

Кой е тук?

Казвам се Елица – майка, съпруга, графичен дизайнер, шампион по хобита, бърборанка, мултитаскър.

Read More

1 3 4 5