
Спомени на хапки
On 26.07.2016 by ElitsaЛятна сутрин на село. Из целия двор се носи аромат на препечено. “Туп-туп-туп-туп-туп” – слизаме по дървените стъпала от втория етаж, сънени и рошави – 8 крачета, 4 гладни човечета. На печката с дървата ни чака очукана бяла тава с голяма камара с порозовели препечени филийки със ситно настъргано сирене. Баба е станала в 6, за да ги направи по хладното и да са готови за нас. Котката ги пази, а баба пази котката.
***

Ръцете на мама
On 08.03.2016 by ElitsaМама е учителка.
От тези, които помниш с добро цял живот. За които се сещаш с усмивка и уважение и след 20 – 30 години.
Мама е типична учителка, в най-добрият смисъл на тази дума. Тя е внимателна, търпелива, умна, способна, начетена, модерна, в час с новото. Винаги обяснява с най-точните думи. Винаги изчаква да разбереш, да опиташ, да повториш. Не се ядосва, ако сбъркаш. Винаги има нова идея.

Една лежерна дъждовна вечер… о, забравих, че имам дете!
On 20.08.2015 by ElitsaТъкмо се каним да излизаме с Мъничък и се обажда баща му и вика: “Ще има страшна буря, стойте си вкъщи!” Ами сега? Детенце, на година и 9 месеца – облечено, държи си обувчиците в ръка, крещи радостно и хлопа по вратата… Ще включвам тежката артилерия.