Бисерите на Косето (тема с продължение)

DSC_2365

Това е колекция от монолозите и диалозите на Косето, подредени по хронологичен ред. С времето ще допълвам с новите неща.

 

10.10.2016 (2 г., 11 мес.)
Монолог на Косето:
-What’s this? A spider?
– No that’s a scary dinosaur! Aaaaaa
( – Какво е това? Паяк?
– Не, това е страшен динозавър! Ааааа)

 

–––––––––––––––––––––––––––-

 

15.11.2016
Косето тази сутрин.
– Добро утро, Косе! Наспинка ли се?
– Не. Лека нощ.

 

–––––––––––––––––––––––––––-

 

21.12.2016 (3 г.)
23,30. Уж спим.
Косето: – Мама, искам бисквита!
– Косе, късно е, не е време за бисквити
– Мама, искам биквииитаааа
– Отиди да си вземеш
Мъчи се да отвори вратата, но не може
– Не могаааа

– Мама, има пиш-пиш
– Сигурен ли си?
– Да!
Отиваме в дневната и той се насочва веднага към бисквитите, вади и яде.
– Косе, нямаш ли пиш-пиш?
– Не.

Детето ми току-що ме излъга за първи път. :)

 

–––––––––––––––––––––––––––-

 

6.01.2017

Зимна идилия. Ще излизаме да правим „снежник човек“.
Гоня го 10 минути да го облека, още 20 минути, докато сложим чорапогащник, клин, чорапи, блуза, гащеризон, яке, ръкавици, шал, шапка, ботуши… Обличам се и аз и вече сме на вратата, когато чувам:“ Мама, ше акам“…
Трескаво започвам да събличам слой по слой, той се съпротивлява, тъкмо вече съм на чорапогащника, и той ухилен:“ гатов съм!“.

Само ще добавя, че играта ни навън беше 3 пъти по-кратка от подготовката за излизане.

 

–––––––––––––––––––––––––––-

 

3.02.2017

"След като вкъщи се оказваме с огромна дупка в стената, в следствие на ремонт на топлоинсталацията, Косето е силно впечатлен: - Oh, no! What happened! Looks like Luna girl счупи дупка в стената! (Луна гърл е злодей в любимото му филмче) - Какво ще правим?- казвам аз - Сетих се! Ще сложим лемпинка! Как не се сетихме по-рано, Макгайвър :)"
След като вкъщи се оказваме с огромна дупка в стената, в следствие на ремонт на топлоинсталацията, Косето е силно впечатлен:
– Oh, no! What happened! Looks like Luna girl счупи дупка в стената! (Луна гърл е злодей в любимото му филмче)
– Какво ще правим?- казвам аз
– Сетих се! Ще сложим лемпинка!
Как не се сетихме по-рано, Макгайвър :)

 

–––––––––––––––––––––––––––-

24.03.2017
Викам му: – Недей да плачеш, нали си голям мъж!
Той ми вика: – Аз не съм мъж, аз съм Косьо!

–––––––––––––––––––––––––––-

19.04.2017
Забелязвайки нарисувания знак за бременна жена в автобуса, Косето възкликва: „О, не! Корема! Какво има?“
Обяснявам, че това е майка и в корема й има бебе“. Той заключава: „Бебето е в корема на майката, като матрьошка“.

–––––––––––––––––––––––––––-

2.05.2017
– О, Господи!
– Какво има, Косе?
– Побърквам се!
– И какво правиш, като се побъркаш?
– Правим господи!

–––––––––––––––––––––––––––-

14.05.2017
Косето гледа моржове по телевизора:
– Мама, виж – това е мошморок!

–––––––––––––––––––––––––––-

30.05.2017
Косето: – Мама, ти си цвете!
Аз: – Ооо, много мило, Косе! А тати какво е?
К: – Тати е пчела!
Добре се е ориентирал вече.

 

–––––––––––––––––––––––––––-

6.06.2017
– Здравей, мама, аз съм Косьо!
– Ти си Косьо, хубавецът!
– Неее, аз не съм буболече!
– Не буболече, ти си хубавец!
– Не съм хуболец! Аз съм Косьо!

–––––––––––––––––––––––––––-

18.06.2017
Иво: – Не мога да си намеря слушалките
Косето: – Тати, използвай си въображението!

–––––––––––––––––––––––––––-

Ако ви е харесало, споделете с другите:

Categories: Нещата от живота, Разни

А първи юни е денят на дететооо

Като всяко дете на 80-те, аз съм прекарвала летата си на село. Входът към къщата минаваше през един закрит коридор, завършващ с голямо стъпало. С дядо често сядахме там да ми чете приказки и да си говорим. Тогава си мислех, че песента „Тече, всичко тече,времето няма ПРАГ и ни влече“ е написана за този праг и си представях как ще се кача на него, когато времето потече, че да не ме намокри…Така го чувах – „праг“, вместо „бряг“. Явно не съм искала да стана моряк, дори капитан. Исках да стана балерина или учителка. Вероятно е да съм искала да стана и балерина-учителка. През деня преподаваш, вечер ходиш на сцената. После исках да стана деДектив. По цели лета „разследвахме“ случаи на село, сред бостаните и житата с брат ми и с братовчедите. Побърквахме дядовците, които пазеха дините. Е, не е като да не сме крадвали по някоя диня. Или тиква, за да я хвърлим отвисоко и да видим как се пръска. Но рядко, ние бяхме много добри деца. Послушни не, но добри по душа. Сега сме възрастни и пак не слушаме, но още сме си добри.

***

Косето в момента е на три и иска да стане голям колкото мечока от Маша, засега няма други творчески планове и това му е достатъчно. Иначе обича да пее и да танцува. Разпява се класически: „мамомимемуууу“. Иска да свири на пиано. На приложение на телефона ми, понеже нямаме истинско. Свири гамата и пее: „до-ле-ми-па-со-ла-си-доооо“. Досиласопамиредооооо.

***

Честит празник на всички, които са се опазили от времето. Качвайте се на стъпалото по-често, да не ви намокри. Разпявайте се, макар и само под душа. Бъдете като мечока на Маша – силни и добри. Не се сърдете на малките си машенки, когато наводнят къщата, залеят лаптопа с кафе или обърнат всичко върху масата.

***

Ако ви е харесало, споделете с другите:

Categories: Нещата от живота