Спомени на хапки

food

 

Лятна сутрин на село. Из целия двор се носи аромат на препечено. „Туп-туп-туп-туп-туп“ – слизаме по дървените стъпала от втория етаж, сънени и рошави – 8 крачета, 4 гладни човечета. На печката с дървата ни чака очукана бяла тава с голяма камара с порозовели препечени филийки със ситно настъргано сирене. Баба е станала в 6, за да ги направи по хладното и да са готови за нас. Котката ги пази, а баба пази котката.

***

За обяд ядем сурова зелена чушка, напълнена с хляб и сирене. Селски сладолед.

Зад нас е дискретният мирис на редовете с доматите, които цял ден пият от слънцето и са топли, когато посегнеш да си откъснеш. Прекрасният вкус на слънчев домат-биберон! Или биволско сърце, рома, чери или жълт. Мирисът на лятото е заключен в дръжките на доматите.

***

Прашно и горещо. „Еле, ела да се измиееш, целите ти ръце сигурно лепнат!“. Не ми дреме, всяка следваща диня е най-сладката, която съм яла, а сокът се стича до лактите ми и прави черни вадички по прашните ми ръце. „Ела поне сирене да си вземеееш!“. Идвам веднага!

***

Хладна стая в средата на лятото. От кухнята се чува „кап-кап-кап“. Баба е провесила току-що приготвеното прясно козе сирене да се отцеди в марля на мивката. Няма по-хубаво нещо от меко, прясно домашно сирене!

***

Лятна нощ. Под ореха сме, а дядо е монтирал огромна улична лампа на него, за да ни свети в тъмното. Лютеницата къкри над огъня, а ние дебнем с мекия хляб в ръка, нетърпеливи да опитаме. „Ох, пари, бе!“ – „Казах ти да изчакаш“ – „Ами, много е хубава, не можах да се сдържа!“

***

Юлски следобед. Чушкопек на балкона. Във въздуха се носи аромат на печен пипер. Целият свят пече пипер.

***

6,30, зимна сутрин. Студено е, а ние ядем любимата си закуска – препечени филийки с масло и ким и топло мляко с какао. Мама ни приготвя дрехите за училище. Мирише на препечен хляб и на ютия.

***

Ролките на миксера драскат по стените на купата и оставят следи в крема. С мама правим кекс. Нямаш търпение да стане, да изстине, за да го ядеш с кисело мляко, но всъщност най-сладкото нещо на домашния кекс е да оближеш купата.

***

Студентска стая. Той ми готви разтворима крем супа от картофи, с натрошено сирене от буркана на съквартиранта и обилно поръсена с любов. Най-вкусната супа!

***

Хижа в планината. Спускаме се с детето по огромен гладък камък, а после ядем горски ягоди, които намерихме в храстите. „Мммм, ит’с вкусно“ – констатира двегодишният.

***

Лятна вечер, на село, под лозата. Масата е огромна макара, седнали сме на пейки около нея. Баба е сготвила печен заек с картофи и моркови. Чуват се щурци, нощни пеперуди се блъскат около крушката, а до нас има огромна купчина дини. Други две дини се изстудяват под чешмата в двора и за нас остава да познаем само дали ще са червени или жълти. Това е най-вкусното заешко, което съм яла някога. Всеки следващ вкус на заек сравнявам с този.

Около 25 години по-късно. За пръв път се осмелявам да готвя заек. С надеждата поне малко да се доближава на вкус до бабиния, отварям пръстения гювеч, сипвам и сядаме да ядем. Вкусът е същият.

***

Тайната подправка на най-вкусните храни всъщност е усещането за дом.

Ако ви е харесало, споделете с другите:

Categories: Нещата от живота, Храна