Една лежерна дъждовна вечер… о, забравих, че имам дете!

Тъкмо се каним да излизаме с Мъничък и се обажда баща му и вика: „Ще има страшна буря, стойте си вкъщи!“ Ами сега? Детенце, на година и 9 месеца – облечено, държи си обувчиците в ръка, крещи радостно и хлопа по вратата… Ще включвам тежката артилерия.

Я ела да видим книжките, къде е топката, покажи ми топката! А къртичето? А това кой е ? Дядо… не, не е твоя дядо, тихо, дядо си е вкъщи, това е друг дядо… Това е дядо Коледаааа. Това е Мечо. Да, това е топката! Бравооо!!! Да, да, ела сега тука, навън вали, не може, ела да рисуваме кръгчета. Бравооо!!! Не! Не по дивана, не по телефона, неповъзглавниците, дайтоямаркертукаей! Я, виж, дават любимата ти песен! Ще танцуваш ли? Да, и аз ще танцувам. Бравооо! Еее ами, свърши вече, недей да се сърдиш, ето почва друга!

Абе от къде я вади тази енергия! Вечерята пак е 3 лъжици кисело мляко и половин бисквита (другата половина е по пода, зад дивана и май в багажника на камиона).

Докато чистя дивана от бисквита и зелен маркер, той се е качил на новото си любимо място, страничната облегалка, и се опитва да вкара един химикал в една макарка. Сега пък си рисува по краката с химикала. А, макарката падна! Косе, внимавай, ще паднеш от там! Абе, ще паднеш, аз казах ли ти, че ще паднеш! Хаха, много смешно!  (Оф, колко е часът, няма ли да спи това дете? О,  каква радост – още е 7).

Упражняваме нови спортове – скачане от диван върху възглавници, скачане от диван върху майка, катерене върху майка, пируети с дете в ръце, пируети с дете, хванато за краката, двоен аксел, троен тулуп. Фитнес за майки.

Мъничък се опитва да бяга и да си налапа палеца на крака едновременно. После се пробва с навеждане, но пак не му се получава…  Измисли го – ако клекне и си вдигне единия крак, май ще стане! Праас! в крака на креслото! Мдаа, явно е крайно време за лягане.

О, чудо, времето е отлетяло безметежно и е станало 9 часа! Отиваме към банята, но междувременно е задължително да минем през кухнята да наместим магнитите по хладилника, през терасата да видим как вали и дали надуваемият басейн си е на мястото и дали още е пълен (да, там е, да влез, не не сядай!… нищо, нали ще те къпя), през дневната да нарисуваме още няколко кръгчета с маркер по дивана, да проверим какво дават по бейби тиви, пак в кухнята за вода, в спалнята мятаме дрехите (дай ръчичка, дай другата ръчичка, дай… ела тука! Чакай да те хвана!) и най-накрая – в банята. Нека сега да измием със стирката, да бръкнем в кофата, да полеем с доместос пода, да се подхлъзнем и двамата на мокрото (тук той констатира положението с две от трите думи, които знае: „ау“ и „опа“), и вече е в коритото, о слава на небесата! Следва скоростно насапунисване. Той задължително трябва да натиска шампоана и да ми дава да помириша шишето поне 20 пъти, а аз задължително трябва да се дивя на хубавата миризма всеки път. После давим шишето, а междувременно аз търкам черните коленца, гушката и зад ушите ( как успява да събере толкова мръсотия за един ден!). Косата… трудна работа, всячески се опитва да саботира опитите ми за сапунисване и (особено) изплакване, но мен обидените сълзи не ме трогват и успявам. Готово! Сега само подсушаваме, намазваме, слагаме памперса, слагаме дрехите и… можем да започваме за заспиваме! Процесът на заспиване включва няколко кълбета напред, назад и настрани, едно почти падане от леглото и един удар с чело в моята брадичка, два микроинфаркта за мен, дупене, пеене на песни, проверка дали стаята изглежда същата, ако я погледне през краката си, а надолу с главата?, още една песничка: та-та-та та-та-та… а, заспа!

Урааа! 10 часа е, имам цели два часа да си довърша оня флаер, после и другата поръчка, да си изпратя мейлите, (евентуално) да измия чиниите, да ям диня, да се изкъпя, да го успокоя, като се събуди 2-3 пъти, да гледам някой филм до половината, да отида 4-5-6 пъти до тоалетната (ами яде ли се диня вечер!), да почета и да си почина!

Ох, дано утре не вали!

Ако ви е харесало, споделете с другите:

Categories: Нещата от живота, Разни

Търговищки истории

Според психолози, ако едно приятелство продължи повече от 7 години, много вероятно е то да продължи цял живот.

Ето ни, 3 пъти по 7 години по-късно, все още ни е хубаво да сме заедно, понякога няма нужда да си казваме нищо. А когато се заприказваме, няма значение от колко време не сме се виждали, разговорът продължава, все едно сме го започнали вчера…

А днес, децата ни играят заедно с нас, рисуват с тебешири, събират камъчета, гонят се, смеят се, карат тротинетки, прегръщат буболечки…

Това е за моите приятели от блока. Момичетата и момчетата, с които се катерехме по строежи, прескачахме локви, крадяхме череши, играехме на „Числа“, ловяхме попови лъжички… Благодаря ви, че все още ми е уютно с вас. Благодаря ви, че все още има какво да си кажем, въпреки че се виждаме 2 пъти в годината.

И добре, че вече няма недовършени строежи и големи локви пред нашия блок, че ще се побъркам от притеснение за децата, ей!

…добре, де, една-две малки локви е ок. И малко камъни по джобовете. И ръчички, изцапани със зелени орехи… Добре, де, не е толкова страшно, да бягат да играят!

Untitled-2 copy

Untitled-2 copy

DSC_9779 copy

 

 


 

 

 

Ако ви е харесало, споделете с другите:

Categories: Нещата от живота, Фото