Ем-а-ес-а-са, стражари и апаши в тъмното или кратка историйка за нашия блок. Плюс упражнение по плетене на гривни.

 

Ровейки се в Pinterest на лов за идеи, забелязах, че пак се връща модата на плетените гривнички, които правехме от конци за гоблени едно време. Как сме им казвали тогава не помня, но сега се наричат гривни на приятелството (friendship bracelets) и се разменят между приятелки, като знак, че са си близки.

Естествено, веднага се пренасям в детството, когато плетяхме и носехме по 5-6 гривнички на всяка ръка и се чудя дали още мога да ги правя. Аз така и не се научих да карам колело като хората, нито можех да играя добре на „ръбче“ и на „народна топка“. За сметка на това, бях майстор на ластика и на плетените гривнички. Сума ти и метри конци за гоблени в най-различни цветове са минали през моите ръце… Всякакви модели плетях – тесни, широки, спираловидни, V-образни. По поръчка, за подарък…  Изтръсквам уменията от прахта и отивам да купувам конци. Ще опитам да направя трите вида, които помня, да видим какво ще се получи.

Но първо… искам да споделя една много малка част от онова време.

Винаги съм се радвала, че моето детство беше приказно и дълго – живот в малък град, в по-спокойни времена, без компютри и 100 канала сателитна телевизия, с много приятели и игри навън до тъмно.

Нашият блок го наричаха „полицейският“, защото живееха предимно семействата на полицаи, катаджии и пожарникари. Класика – само млади семейства, всяко семейство с по 2 деца. В скромния блок от 3 входа с по 18 апартамента бяхме 88 деца, 11 от които дори бяхме в един клас.

Едно от предимствата на това да израснеш с много приятели е, че имаш хора за всичко – за споделяне на тайни, за крадене на череши и божури, за писане на домашни и лексикони, за издаване на вестник, пълен с абсурдни заглавия („Коза се беси зад блока“?), за лов на попови лъжички, за първо влюбване, за размяна на повтарящи картинки от „Турбо“, за тайно отглеждане на улични котки и тяхното потомство…

След училище се събирахме на големи групи пред блока. Играехме на ура, ластик и федербал (докато се виждат очертанията, ластика или перцето), а като се мръкне – на криеница, на стражари и апаши, на числа… Когато пораснах разбрах, че броилката за скачане на ластик „е-ма-ес-а-са-ес-а-са-пи-пи-я“ е всъщност побългарено спелуване на думата M-I-S-S-I-S-S-I-P-P-I, а стъклените топчета имат поне още 10-20  имена из България.

Около нас израстваше нова част на града и затова покрай нашия блок все нещо се строеше, копаеше, прокарваше. Освен изоставения строеж на блок, виновник за поне една спукана глава и много съдрани ръкави и крачоли, имаше и дълги изкопи за полагане на водопровод и кабел, огромни бетонени тръби, наредени на няколко етажа и много полу-изоставени фургони – продънени бараки без врати или прозорци, но истински замъци за нас… Когато си на 10, всяко изоставено място е „къщичка“, всеки не-много-кален парцал – перде, всяко листо, напълнено с кал – сърма. Край блока имаше широка дупка, която при дъжд се превръщаше в разкошна огромна локва. В нея ловяхме попови лъжички, хвърляхме камъчета, да направят „жабка“ или просто изпробвахме търпението на родителите си, като опитвахме да я прекосим, без да се намокрим целите.

И тъй като живеехме в едни по-семпли времена, а и на края на града, беше нормално късно вечер да запалим огън и – естествено – да хвърляме дезодоранти в него, за да гърмят. Нямам представа защо никой не ни се караше или, може би, аз не съм запомнила.

Нашият блок е в най-ниската част на града и отвсякъде е заобиколен с баири. През зимата имахме най-големите и прекрасни пързалки в целия град – „големият баир“ и „малкият баир“. Както личи по имената, „големият баир“ беше за любителите на шейни, ски и силни усещания, а „малкият“ беше за бебета и за прибиране от училище. В края на големия баир беше „Камъкът“ – лобно място на не една и две дървени шейни и виновник за няколко спукани глави.

Пространството пред блока беше покрито с едри камъчета и се използваше за паркинг. Автопаркът беше, разбира се, предимно съставен от лади, москвичи, жигули, две шкоди и трабантчето на Миладинката… За някои паркинг, но за нас – чудесен лабиринт за игра на криеница и стражари и апаши. Еднообразието на марките, често предизвикваше ситуации при играта на криеница, например: „Пу за В. зад москвича!“ ; чува се гласът на В.: „Зад кой москвич?“ – „Пу за В. зад москвича на Кольоооо!“ –   „Аааа, не е честно, излъга ме да се издам. Спу-ка-но гърнеееетооо!“

С годините, рововете и каналите бяха запълнени, покрай нашия блок изникна улица и няколко нови блока, гаражи, магазини. На „големия баир“ вече има стъпала и не става за пързалка. Паркингът пред блока се превърна в алеи с пейки и дървета, които вече дават плод. Сега следващото поколение играе там, на гости на баба и дядо. Децата са по-малко на брой и все още мънички и затова някогашните викове „спукано гърне!“ са заменени от нови: „не яж буболечки!“, „по-бавно с колелото“, „дай го на бебето, то е по-малко“, „не ги събирай от земята, ела, ще ти дам“…

А на мен все още ми се играе на ластик и на дама…Но няма как, затова и ще направя другото нещо, което ме връща в детството – ще плета гривни!


Упражнение по плетене на гривни

 DSC_9268

Припомних си видовете гривни, които можех да плета – права, спирала, зиг-заг и с V шарка. Купих си конци и сега остава да си избера цветовете и да определя дължината на гривната. Дължината се определя, като конецът се навие 5 пъти около китката. Така ще остане достатъчно и за да се завърже, пък и по-добре да остане повече, отколкото да не стигне… Получената дължина на конеца се дублира, повтаряме и с другите конци и така имаме няколко двойки конци. Започвам с най-лесната:


Права гривна

За първата гривна избрах по малко от всички цветове, като от светлосиньото сложих две двойки, а от оранжевото – само единичен конец. Подреждам си ги в такава последователност, в каквато искам да са на гривната, връзвам възел и залепям с лепенка на дивана или с безопасна игла на крачола. Започвам да правя двойни възли с първия конец на всеки от следващите, като водещият конец трябва винаги да е отгоре.

DSC_9273

След като се направи възелът, се повтаря още веднъж на същото място. Ако се направи само един възел, гривната ще се завие на спирала. В случая я искам права, затова правя два възела. Приключвам първи ред и започвам втори, със следващия по ред конец – в случая  – пак зелен. След като свърша и този ред, започвам със следващия цвят, който е наред.

DSC_9274 copy

DSC_9276 copy

Постепенно гривната се оформя и се вижда, че от обратната страна изглежда по друг начин. За права гривна. аз предпочитах обратната страна, защото има интересен ефект, но може да се носи и от двете.

Untitled-2 copy

Това е! Плетем си, докато преценим, че дължината е достатъчна (или докато свърши конеца, хехе).


Зиг-заг гривна

Признавам си – тази трябваше да видя из други публикации как се прави – забравила съм. Оказа се също толкова лесно, колкото и правата. Започва се по същия начин и се изплита всеки конец. В моя случай – 6 конеца – 3 двойки – 6 реда. За да се оформи ъгъл и плетката да продължи в обратната посока, се взема последният конец и се прави обратен възел. Отново се изплитат 6 реда, следва нов ъгъл и т.н. до края на гривната.

Untitled-2 copy

 

V гривна

Този вид комбинира предишните два. След като се отрежат конците, се подреждат така че първият и последният, вторият и предпоследният и т.н. цветове да са еднакви. Започва се с първия конец, изплита се до средата на реда, там, където се срещат двата еднакви цвята. С последния конец се заплита от другата страна, отново до средата. В центъра се прави възел на двата, вече еднакви цвята. Още от първия ред се забелязва как се оформя V. Следващите редове са по същия начин.

IMG_20150315_002123


Резултатите

Въпреки, че са минали поне 17-18  години, откакто последно съм плела гривнички, мисля че се получи прекрасно. Ама какво нещо е двигателната памет, ей! Нещата отиват натам, че май ще добавя и това към огромния ми списък с хобита.  Ето го резултатът:

DSC_9279 copy

DSC_9282

Ако ви е харесало, споделете с другите:

Categories: Как правя..., Нещата от живота

1 comment

  • Мария

    Каква предпролетна красота си сътворила, Ели, със свойствената лекота и вдъхновение!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

26